Мотети, мадригали и вилансико от XVI век от Франсиско Леонтаритис, Чиприано де Роре, Жак де Верт, Хуан Васкес и други

Тематичен фокус на сакралната програма, откриваща концерта, е фигурата на Дева Мария. Избраният репертоар съпоставя традициите на Изтока и Запада. От една страна са най-ранните опити за полифонизиране на правословната музика из северните източнославянски земи през XVII век: самобитната традиция на строчното многогласие върху знаменния и демествения распеви и по-късният повлиян от Запада стил на партесното пение. От друга страна е изконната западна полифонична традиция: мотети и сакрални вилнасико от XVI век.

Европа през XVI век е била изненадващо космополитна, за което свидетелства житейският – и съвсем буквално изминатият – път на нейните именити творци. Подобно на майстора на живописта Ел Греко, който макар родом от остров Крит, отпътува за Венеция и живее известно време в Рим преди окончателно да се установи в Толедо, така и неговият сънародник – композиторът, певец и химнограф Франсиско Леонтаритис – поема по сходен път, спечелвайки си дори същото прозвище: Ил Греко. Леонтаритис не достига Испания, но намира реализация в противоположната географска посока – в херцогската придворна капела в Мюнхен, където работи Орландо ди Ласо – един от най-прочутите композитори на епохата.

Миграционни процеси протичат и в сърцето на континента: франко-фламандските музиканти Чиприано де Роре и Жак де Верт напускат родните си места, за да работят в италиански градове като Венеция, Ферара и Мантуа. Там те допринасят значително за репертоара на мадригала – жанр, роден от съчетанието на северната полифония и италианската поезия; жанр, чието влияние се долавя дори в испаноезичните вилансико на Хуан Васкес.

И накрая, прекосявайки Европа от юг до най-северните ѝ предели, въпреки че е първоначално отпечатан във Венеция, сборникът Cancionero de Upsala с анонимни испански вилансико достига далечна Швеция, където остава забравен чак до преоткриването си в началото на XX век.

Част от „камерни КОНЦЕРТИ“

ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ

Cantanti DAI MONTI VERDI:

Христина Трайкоска, сопран 
Анна Янкова, мецосопран 
Константин Бейков, контратенор
Ивайло Донков, тенор
Северин Василев, тенор, диригент
Николай Димов, баритон
Георги Бейков, бас

https://www.facebook.com/dai.monti.verdi

ПРОГРАМАТА

АНОНИМНИ ПАРТЕСИ И СТРОЧНО МНОГОГЛАСИЕ

1. Взбранной Воеводе
Знаменно многогласие от края на XVII век
2. Достойно есть
Ранен партес от XVII век
3. Слава Тебе
Демествено многогласие от края на XVII век
4. Благовествует Гавриил
Ранно партесно изложение на знаменния распев от края на XVII век
5. Христос раждается
Партес от 1690 година

БОГОРОДИЧНИ МОТЕТИ И ВИЛАНСИКО

Diego Ortiz / Диего Ортис (c. 1510 – c. 1576)
6. Benedicta es celorum Regina à 5 / Благословена си, Царице небесна (за 5 гласа)
из Musices liber primus, Венеция, 1565
Francisco Leontaritis /Франсиско Леонтаритис (1518 – 1572)
7. Ave, sanctissima Maria / Радвай се, пресвета Дево Мария
из Modulationum quinque vocum liber primus, Венеция, 1566
Juan Vásquez / Хуан Васкес (c. 1500 – c. 1560)
8. Hermosísima María / Прекрасна Дево Мария
из Recopilación de sonetos y villancicos, Севиля, 1560
Francisco Guerrero / Франсиско Гереро (1528 – 1599)
9. Pastor, quien Madre Virgen á mirado / Пастирю, съзрял Девата Майка
из Canciones y villanescas espirituales, Венеция, 1589
Анонимен автор
10. Alta Reyna soberana / Възвишена, върховна Царице
из Cancionero de Upsala, Венеция, 1556

ВИЛАНСИКО ОТ ИСПАНСКИЯ ЗЛАТЕН ВЕК

Juan Vásquez / Хуан Васкес (c. 1500 – c. 1560)
11. Zagaleja de lo verde / Пастирке на зелените простори
12. ¿Con qué la lavaré? / С какво да отмия?
13. ¿Qué sentís, corazón mío? / Какво чувстваш, сърце мое?
из Recopilación de sonetos y villancicos, Севиля, 1560
Cristóbal de Morales / Кристобал де Моралес (c. 1500 – 1553)
14. Si n’os huviera mirado / Ако не бях те погледнал
из Cancionero de Upsala, Венеция, 1556
Juan Vásquez / Хуан Васкес (c. 1500 – c. 1560)
15. De los álamos vengo, madre / От тополите ида, майко
из Villancicos y canciones a tres y a cuatro, Севиля, 1551
Анонимен автор
16. Yo me soy la morenica / Аз съм мургавелката
из Cancionero de Upsala, Венеция, 1556

МАДРИГАЛИ, КАНЦОНЕТИ И ВИЛАНЕЛИ

Giaches de Wert / Жак де Верт (1535 – 1596)
17. Tis pyri pyr edàmasse – Villanella Greca / Кой огъня с огън погаси – гръцка виланела
из Il primo libro delle canzonette villanelle a cinque voci, Венеция, 1589
Mateo Flecha el Joven / Матео Флеча Млади (c. 1530 – 1604)
18. Di dì in dì vo cangiando / Менят се ден подир ден (в две части)
из Il primo libro de madrigali, Венеция, 1568
Orlando di Lasso / Орландо ди Ласо (1532 – 1594)
19. Quel rossignuol, che sí soave piagne / Кого ли жали славеят (в две части)
из Libro quarto de madrigali a cinque voci, Венеция, 1567
Francisco Leontaritis /Франсиско Леонтаритис (1518 – 1572)
20. Ditene, o Dei del cielo / Кажете, о Богове небесни
из Di Cipriano et Annibale madregali a quatro voci insieme altre eccellenti autori, Венеция, 1561
Giaches de Wert / Жак де Верт (1535 – 1596)
21. Se le stelle cascassero / Ако и да паднат звездите
из Il primo libro delle canzonette villanelle a cinque voci, Венеция, 1589
Cipriano de Rore / Чиприано де Роре (c. 1515-6 – 1565)
22. Da l’estremo orizzonte / От далечния хоризонт
из Il quinto libro di madrigali a cinque voci, Венеция, 1566
Giaches de Wert / Жак де Верт (1535 – 1596)
23. In qual parte si ratto – Dialogo à 7 / Накъде така бързо – диалог за 7 гласа
из Il settimo libro de madrigali a cinque voci, Венеция, 1581

Cantanti DAI MONTI VERDI е вокален ансамбъл, специализиран в изпълнението на светскa музика от XVI и XVII век. 

Основан през 2017 г., съставът изнася концерти, представящи светската и сакралната вокална музика на Клаудио Монтеверди, Карло Джезуалдо и съвременниците им. През 2019 г. в рамките на фестивала ppIANISSIMO ансамбълът се докосва и до съвременната музика, като изпълнява произведения от японски автори и осъществява световната премиера на поръчания специално за състава мадригал Hakucho no uta от Сомей Сато (р. 1947). През 2022 г., в изцяло обновен състав, ансамбълът се съсредоточава върху творчеството на т.нар. oltremontani – франко-фламандски композитори, творили из земите на днешна Италия.

Ансамбълът е поканен да участва в XVI издание на фестивал „Изкуството на барока“. През 2023 г. по покана на Българското национално радио изнася концерт като част от Коледния ден на Еврорадио, транслиран международно. Програмата, освен италинаски мадригали и канцонети, включва испаноезични вилансико от XVI, както и ранни партеси, демествено и знаменно многогласие. Кулминация на успешно сътрудничество с посолството на Кралство Белгия в София става отбелязването на откриването на Белгийското председателство на Съвета на Европейския съюз в началото на 2024 г. Следват самостоятелни концерти с фокус върху френския полифоничен шансон от края на XVI век, увенчани с участие в ХХ Фестивал на изкуствата „Борис Христов“. През есента на същата година, в рамките на XVIII издание на фестивал „Изкуството на барока“ ансамбълът изнася нова програма с немскоезичен репертоар. През 2025 г. ансамбълът добавя и англоезични мадригали към репертоара, докато осъществява първото си турне из страната в градовете Перник, Кюстендил, Свищов, Русе, Велинград, Пловдив и Балчик, с дебютни участия във фестивалите „Мартенски музикални дни“ и „Черноморски звуци“, както и пъровото си участие зад граница в рамките на фестивала за старинна музика „Les BaroQuiales“ в Соспел, Франция.

Всеки един от cantanti-те е професионален музикант с богат опит, с множество солистични, камерни и хорови изяви в различни жанрове и музикални стилове. Основателят и ръководител на състава Северин Василев е диригент, певец, филолог и музикален мениджър, селектиран за програмата REMArkable на европейската асоциациация за старинна музика REMA. Ансамбълът редовно си сътрудничи с изявени изпълнители в областта на старинната музика от България като Николай Стойков и Явор Генов, а също и от чужбина, сред които Жан-Себастиан Бове (Франция), Марникс Де Кат (Белгия), Юрген Де брьойн (Белгия), Росана Бертини (Италия). Съставът е номиниран за „Ансамбъл на годината 2023“ в анкетата „Музикант на годината“ на предаването „Алегро виваче“ по БНР.