„Да мислиш означава преди всичко – като корен, като действие – да разгадаваш онова, което се чувства, разбирайки под чувство „изначалното чувство“, израз, който използвам от години. А също и че човекът е онова същество, което изстрадва собствената си трансценденция в непрестанен процес на единение между пасивност и познание, между битие и живот. Живот истински, разкриващ се единствено сред някои поляни, които изникват в първичния гъсталак между небе и земя. И в далечния хоризонт, където се сливат небе и земя, битие и живот, живот и смърт.“
– Мария Самбрано

„“Горски поляни“ е книгата, която открива Мария Самбрано в края на живота ѝ като своеобразен, значим и интензивен глас на съвременната мисъл. Публикува я през 1977 г., сгъстен израз и върхов момент на цялото ѝ творчество.

Мария е родена в семейство на учители през 1904 г. в градче в Андалусия. Отрано поетът мислител Антонио Мачадо, с когото баща ѝ е приятел, я окриля в любовта и към словото. Открива философията като свое звание благодарение на строгото и гъвкаво мислене на Хосе Ортега-и-Гасет, неин преподавател в Мадридския университет. Озарява я пламенната страст по безкрайното на Мигел де Унамуно, „san Manuel Bueno“, както с нежна почит го нарича. В „средоточието: Унамуно, Ортега, Мачадо“, така посочва Мария Самбрано скритото сърце на своето творчество. Те са „истинските учители, а са такива, защото те считат за по-добър, отколкото си, слушат те, смятайки те за по-добър, отколкото си“. От тях тя научава, че задачата на философията не е да поставя реалността в клетката на системата, а да бъде посредник между живеенето и мисленето и също, че освен наука, тя е изкуство за намирането и изразяването на ритъма на ставането в света.“
– Владимир Градев

Вход свободен

ЧАСТ ОТ „ГРАДИНИТЕ НА ИСПАНИЯ“