СОФИЯ АРТ ИНСТИТУТ
ПРЕДСТАВЯ

АНГЛИЙСКИЯТ ОРФЕЙ

Златният век на елизабетинска Англия е едно от големите културни явления на ренесансова Европа. Музиката там е сред изкуствата, допринесли най-много за това определение, а лютнята е сред особено любимите и предпочитани инструменти както на професионалистите, така и на любителите.

Лютнистът Явор Генов ще ни поведе сред галерията от музикални картини на пъстри песенни мелодии, меланхолични хармонии и полифонични абстракции. В нея, повече от 400 години по-късно, отново оживяват звуковите портрети на съвременници на Шекспир и на истории от ренесансова Англия. В неговата програма си дават среща три музикални имена, оставили свой знак в разцвета на изкуствата там: Джон Джонсън, Антъни Холборн и Джон Дауланд.

---

Част от „камерни КОНЦЕРТИ“

---

БИЛЕТИ

Когато големият патрон на изкуствата от късния Ренесанс, Моритц, ландграф на Хесен, посвещава павана на своя любим лютнист Джон Дауланд, оставя посвещението in honorem Ioanni Doulandi Anglorum Orphei. Сравнението с митичния тракиец Орфей, който преобразявал природата със силата на своята музика, не е изолирано единствено до Дауланд. През XVI и XVII век то е израз на най-висока почит и комплимент за качествата на музиканта.

Големият разцвет на Ренесанса в Англия настъпва няколко десетилетия след италианските градове и Франция. Но времето, когато това става, основателно е наречено Златен век. То се свързва преди всичко с управлението на последния тюдоров владетел кралица Елизабет I и намира най-ярко въплъщение в музиката, литературата и драматургията, а не в пластичните изкуства. Последните десетилетия на XVI и началото на XVII век формират на острова самобитен музикален облик, който от една страна стъпва на самостоятелното развитие и традиция преди настъпването на Реформацията, а от друга, на усвояването и пречупването на опита на „континента“. Така първите печатни книги с инструкции за лютня, които са преводни, се появяват чак през 60-те години на XVI век, когато първите английски професионални лютнисти едва навлизат в своето поприще. Сред тях несъмнено са имената на Джон Джонсън и Антъни Холборн. Твърде малко е известно за живота им днес. Общото между тях е, че те се раждат около 1545, посвещават голяма част от творчеството си на лютнята и пряко служат на кралицата. Джон Джонсън е единият от тримата лютнисти в нейния двор, за чиято позиция след смъртта му се бори самият Джон Дауланд. Холборн описва себе си в предговорите на двете си печатни музикални книги като servant to her most excellent Majestie.

Дауланд, в противовес, е един от музикантите на късния Ренесанс, за чийто житейски път се знае с най-много подробности, а заслугата за това до голяма степен е негова собствена, оставяйки ни забележителна кореспонденция с покровителите си, свидетелства в предговори на музикалните си сборници, или иносказателни намеци в поезията на неговите толкова обичани и тогава, и сега лютневи песни. Той е очакван гост на редица аристократични дворове в Европа и Англия, а пътешествието му до Италия, за да се срещне с големия мадригалист Лука Маренцио, е анекдотично.

Инструменталният репертоар до голяма степен е типичен за късния шестнадесети век в Европа. Преобладават жанровете на абстрактни композиции като прелюди и фантазии, характерните танцови форми, които по-късно ще оформят бароковия сюитен цикъл – алеманда, тепърва навлизащата в модата френска куранта, жига, както и павана и галярда. Това е времето, в което живата и орнаментирана италианска падована се превръща в тежката, сериозна английска павана, носител на меланхолия и често на скръбни названия, а любимият на кралицата танц галярда – едновременно в песенна форма с ярки и запомнящи се мелодии.

Джон Дауланд, един от символите не само на лютневата школа в Англия, но и на нейния общ музикален блясък, напуска света през 1626, а малко след това настъпва залезът на златните години на лютнята там. Днес, 400 години по-късно, музикалният свят отново се връща към неговото музикално наследство като към език, на който можем да общуваме вероятно почти толкова пълноценно, колкото тогава.

Програмата на този концерт включва музика за любимия инструмент на Джон Дауланд, както и на двама от неговите колеги – Джон Джонсън и Антъни Холборн, с които той несъмнено е бил свързан. Тя рисува фрагмент от голямата и сложна картина на късния Ренесанс и на онова самобитно явления на културната карта на Европа, наречено Елизабетински златен век.

Явор Генов

Явор Генов е лютнист и басо-континуо изпълнител. Неговите шест соло диска – „The English Orpheus John Dowland” (2025), „Nicolas
Vallet – lute music (2024), „Hans Neusidler – lute music” (2022), “Orpheus Anglorum” (2018), “Zamboni – lute music” (2014) и “Kapsberger – Libro primo di lauto”, публукивани от испанския и нидерландския лейбъли Emec Discos и Brilliant Classics, получават висока оценка от международната критика.

Свиренето му е определяно като „умно и непосредствено затрогващо“ (American Record Guide) и „изпълнение от най-високо ниво“ (Folk Bulletin). “Генов обещава да бъде сила, с която да се съобразява лютнеивят
свят“ (International Record Guide). Свири с музиканти като Ема Къркби, Нуриа Риал, Андрю Лоуранс- Кинг, Ларс Улрик Мортенсен, Теодор Курендзис. Като басо- континуо музикант концертира в съставите на ансамбли и оркестри като Utopia, EUBO, Cordevento, MusicAeterna, Valetta International
Baroque Ensemble и др., на някои от най значимите подиуми и фестивали в Европа като Salzburger Festspiele; MA Brugge; Musica
Antiga de Barcelona; Festival Oude Muziek, Utrecht; Берлинска Филхармония; Болшой Театр, Москва; Het Concert Gebouw, Амстердам; Cité de la musique и Opera national, Париж; St. John’s Smith Square, Лондон.

Явор учи лютневи инструменти и басо-континуо при Якоб Линдберг, а по-късно посещава уроци по лютня при Найджъл Норт. Работи още и като музиколог в областите на лютневия репертоар и музикалната теория на Ренесанса, както и на средновековния
Грегориански хорал. На тези теми посвещава множество статии и студии, както и три монографии.

С ПОДКРЕПАТА НА

Всички гости на събитието ще могат да се насладят на чаша вино с комплименти от Aya Estate Vineyards.

Важно: Билети се предлагат само с предварителна продажба на сайта на София арт институт.

Билети няма да се продават на място преди концерта.

Местата са ограничени. Продължителността на концерта е приблизително 90 минути.

„Камерни концерти“ са проект на София Арт Институт и се провеждат с подкрепата на книжарници „Хеликон“, Aya Estate Vineyards и iPrint.

Всички концерти от сезон 2026/2027 се провеждат в „Хеликон Арт“ на ул. „Граф Игнатиев“ №6, гр. София, освен ако не е посочена друга локация.

Ако желаете да станете партньор на София арт институт, моля, свържете се с нас на [email protected].

БИЛЕТИ